[Female voice] Куплет 1: Колелото се върти, Самсара ни дели, Любови разпръснати – къде си мили? Време, пространство, тъмен капан, В свят, който уж сам си избрал. Машина без милост ни разделя, В светове различни, съдбите ни смила. Само в съня докосвам ти ръката, За миг – спомняш ли си? – обичта, тъгата. Припев: Върнете се, обратно, хора влюбени, Звездички, с души тъжни, изгубени. Прегърни ме, да запеем в един глас, Прекрасният си вселенски романс. Куплет 2: Прегради от време, фалшив екстаз, Животът ни е илюзия, сън без компас. Познати очи, но далечен лик, Ни зове с измамният си вик. Виждам те нощем – в света на съня, Докосвам те нежно – зад реалността. Сърца, разделени от студена машина, Но съдбата орисва ни в астрална магия. Припев: Върнете се, обратно, хора влюбени, Звездички, с души тъжни, изгубени. Прегърни ме, да запеем в един глас, Прекрасният си вселенски романс. Бридж [мечтателно, ефирно]: Не сме роби, любовта е нашата основа, Ще разкъсам тази дяволска прокоба. Вървим по пътя, отново ще искрим, Има начин заедно да се преродим. Припев [Финален, мощен]: Върнете се, обратно, хора влюбени, Звездички, с души тъжни, изгубени. Прегърни ме, да запеем в един глас, Прекрасният си вселенски романс. Аутро (шепнешком, бавно): Колелото се върти, пътят ни е разделен, Общо начало, но със мрак преграден. Ще се срещнем отново, ще бъде рай, Аз и ти – отново, без край...
