Нишки от време - Threads of Time

[Chorus] Пусни ме, бабо, пусни ме, моля! Пусни ме, бабо, да дишам пак! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! [Verse 1] Влязох в гората, мъгла ме вика, златна пътека под крака свети. Птица не пее, вятър не диша, а сенки шепнат — „Назад не гледай“. [Verse 2] Дом стои в мъгла, с очи от пламък, вратата диша — и ме приема. Вътре — жена със коса от сняг, игла в ръка и конец от време. „Седни, дете,“ — ми рече тя тихо, „всеки живот си има шев.“ [Chorus] Пусни ме, бабо, пусни ме, моля! Пусни ме, бабо, да дишам пак! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! [Verse 3] Шия и шия — а тъканта расте, лица се раждат, звезди се вплитат. Светът трепери под моя конец, а сърцето ми в плат се губи. [Verse 4] Видях очите си в нейните пламъци, там съм аз — дете и жена. Шия съдбата си, без да зная, че вече конецът е мой глас. Тя се усмихна, снегът замря, а аз се станах част от тъканта. [Chorus] Пусни ме, бабо, пусни ме, бабо! Пусни ме, бабо, да дишам пак! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! [Bridge] Иглата свети — (като луна,) всяка сълза — (нова звезда.) Вятърът спря, (гората диша,) времето шепне — („всичко се шие“.) Тялото спи, (а песен звучи,) гласът ми — (нишка в небесен кръг,) и в него всички съдби се връзват. [Chorus] Пусни ме, бабо, пусни ме, бабо! Пусни ме, бабо, да дишам пак! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! Пусни ме, бабо, пусни ме, бабо! Пусни ме, бабо, да дишам пак! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! (Нишката пари, съдбата боли,) пусни ме, бабо, в нощта назад! Translation: [Chorus] Let me go, granny, let me go, please! Let me go, granny, let me breathe again! (The thread burns, fate hurts,) let me go, granny, back into the night! [Verse 1] I entered the forest, the fog calls to me, a golden path glows beneath my feet. No bird sings, no wind breathes, and shadows whisper — “Don’t look back.” [Verse 2] A house stands in the fog, with eyes of flame, the door breathes — and takes me in. Inside — a woman with hair of snow, a needle in her hand and a thread of time. “Sit, child,” she said softly to me, “every life has its seam.” [Chorus] Let me go, granny, let me go, please! Let me go, granny, let me breathe again! (The thread burns, fate hurts,) let me go, granny, back into the night! (The thread burns, fate hurts,) let me go, granny, back into the night! [Verse 3] I sew and sew — and the fabric grows, faces are born, stars are woven in. The world trembles beneath my thread, and my heart is lost in the cloth. [Verse 4] I saw my eyes in the flames of hers, there I am — child and woman. I sew my fate without knowing that the thread is already my voice. She smiled, the snow stood still, and I became part of the fabric. [Chorus] Let me go, granny, let me go, granny! Let me go, granny, let me breathe again! (The thread burns, fate hurts,) let me go, granny, back into the night! (The thread burns, fate hurts,) let me go, granny, back into the night! [Bridge] The needle shines — (like the moon,) every tear — (a new star.) The wind has stopped, (the forest breathes,) time whispers — (“everything is sewn.”) The body sleeps, (and a song resounds,) my voice — (a thread in a circle of sky,) and in it all fates are tied.