[Начало: Инструментален Въведение] (Тежък, бавен китарен риф, постепенно нарастващ в интензитет) (Барабаните се включват, добавяйки към кулминацията) (Басът се присъединява, усилвайки ритъма) [Куплет 1: Зората на Първото Царство] В 681-а година, сред мъгли и дим, Хан Аспарух води ни към нов живот незрим. От бреговете на Дунав до планински връх, Под бялото небе, създаден бе нашият звън. [Предприпев] В сърцето на Европа, корените ни дълбоки, В зелените полета, легендите широки. С червената кръв на герои, нашият път е начертан, Наследство от смелост, във времето запазен. [Припев] Български войни, горди и силни, През вековете, духът ни е непокорим. Бяло за небето, зелено за земята, Червено за кръвта, за свободата ни пътя. От империята на трите морета до битките сурови, Нашата гордост и чест, завинаги нови. [Куплет 2: Битки с Византия] При Плиска и Върбишкия проход, устояхме твърдо, Византия трепереше, мощта ни бе върло. Крум Страшни, името му вечно, Със битки и кръв, бъдещето ни начертано вечно. [Предприпев] В сърцето на Европа, корените ни дълбоки, В зелените полета, легендите широки. С червената кръв на герои, нашият път е начертан, Наследство от смелост, във времето запазен. [Припев] Български войни, горди и силни, През вековете, духът ни е непокорим. Бяло за небето, зелено за земята, Червено за кръвта, за свободата ни пътя. От империята на трите морета до битките сурови, Нашата гордост и чест, завинаги нови. [Куплет 3: Битката при Дойран и Руско-Турската Война] При Дойран в битките, стояхме твърдо, Срещу враговете, духът ни бе върло. В Руско-Турската война, освободихме земя, Цената на свободата, платихме със смелостта. [Предприпев] В сърцето на Европа, корените ни дълбоки, В зелените полета, легендите широки. С червената кръв на герои, нашият път е начертан, Наследство от смелост, във времето запазен. [Припев] Български войни, горди и силни, През вековете, духът ни е непокорим. Бяло за небето, зелено за земята, Червено за кръвта, за свободата ни пътя. От империята на трите морета до битките сурови, Нашата гордост и чест, завинаги нови. [Мост: Вечна Стража] В горите дълбоки, сенките им бродят, В шепота на вятъра, те намират подслон. Няма по-голяма любов, от тази за родина, Защитаваме наследството си във всяка битка. [Припев] Български войни, горди и силни, През вековете, духът ни е непокорим. Бяло за небето, зелено за земята, Червено за кръвта, за свободата ни пътя. От империята на трите морета до битките сурови, Нашата гордост и чест, завинаги нови. [Заключение: Неугасим Дух] От скалистите планини до дълбоките реки, В полетата на храбростта, спомени пазим ние. Български войни, завинаги стоим, Пазители на свободата, родината си защитаваме. В чест на Аспарух, наследството е живо, През вековете, смелостта ни е несравнима.
