Баба Яга II- Ориса на седемте години (Baba Yaga II- The fate of seven years)

folk metal, symphonic black metal, Bulgarian folk music

[Verse 1]
Слънце над нас, смях на дете,
домът звъни с радост, с утро.
Съпругът пее, мома играе,
Лада цъфти като роза млада.

[Pre-Chorus]
Не зови Яга — тъма, тъма!
Не зови Яга — смърт е сама!

[Verse 2]
Дръпна се мрак, земя затрептя,
чу се трясък — хижа върви.
Баба Яга, очи като въглен,
спря пред врата със смях нечовешки.

[Chorus 1]
Не зови Яга, не зови Яга!
В гора тъмна съдба се влачи!
Който поиска от веща жена —
свят му гори, душа пропада!
Не зови Яга, не зови Яга!
Тъмна магия — смъртна сянка!

[Verse 3]
Аз изчезнах, тя — мой образ,
къща горя, баща ми — демон.
Пламък и дим, черни пълзят,
адът отвори врати в дома ни.

[Verse 4]
Лада избяга, в нейните ръце,
но в миг пламна — вещица гори!
„Лада те кръстих, в обич свята —
Мокош пази те, дете на светлина!“
Яга изчезна, заклин бе счупен,
Лада ридае, в прегръдка се връща.

[Chorus 2]
Не зови Яга — съдба е тежка,
в гората тъмна мракът живей.
Любов на майка, огън свещен е,
Мокош пази ни, светлина грей.
Не зови Яга — пламък поглъща,
майка и рожба — вечна са те.

Translation:
[Verse 1]
Sun above us, laughter of a child,
the home resounds with joy at dawn.
The husband sings, the wife dances,
Lada blossoms like a young rose.

[Pre-Chorus]
Do not call Yaga — darkness, darkness!
Do not call Yaga — death itself!

[Verse 2]
The darkness withdrew, the earth trembled,
a crash was heard — the hut was moving.
Baba Yaga, with eyes like coals,
stopped at the door with an inhuman laugh.

[Chorus 1]
Do not call Yaga, do not call Yaga!
In the dark forest, fate is dragging!
Whoever asks from the witch-woman —
his world will burn, his soul will sink!
Do not call Yaga, do not call Yaga!
Dark magic — a deadly shadow!

[Verse 3]
I disappeared, she — my likeness,
the house burned, the father — a demon.
Flames and smoke, black ones crawling,
hell opened its gates in our home.

[Verse 4]
Lada escaped, into her hands,
but in a moment she flared — the witch burned!
“I named you Lada, in holy love —
Mokosh guard you, child of light!”
Yaga vanished, the spell was broken,
Lada weeps, returns into an embrace.

[Chorus 2]
Do not call Yaga — fate is heavy,
in the dark forest the darkness lives.
A mother’s love, a sacred fire,
Mokosh protects us, light shines.
Do not call Yaga — flame devours,
mother and child — eternal are they.

2281/7500

[Verse 1] Слънце над нас, смях на дете, домът звъни с радост, с утро. Съпругът пее, мома играе, Лада цъфти като роза млада. [Pre-Chorus] Не зови Яга — тъма, тъма! Не зови Яга — смърт е сама! [Verse 2] Дръпна се мрак, земя затрептя, чу се трясък — хижа върви. Баба Яга, очи като въглен, спря пред врата със смях нечовешки. [Chorus 1] Не зови Яга, не зови Яга! В гора тъмна съдба се влачи! Който поиска от веща жена — свят му гори, душа пропада! Не зови Яга, не зови Яга! Тъмна магия — смъртна сянка! [Verse 3] Аз изчезнах, тя — мой образ, къща горя, баща ми — демон. Пламък и дим, черни пълзят, адът отвори врати в дома ни. [Verse 4] Лада избяга, в нейните ръце, но в миг пламна — вещица гори! „Лада те кръстих, в обич свята — Мокош пази те, дете на светлина!“ Яга изчезна, заклин бе счупен, Лада ридае, в прегръдка се връща. [Chorus 2] Не зови Яга — съдба е тежка, в гората тъмна мракът живей. Любов на майка, огън свещен е, Мокош пази ни, светлина грей. Не зови Яга — пламък поглъща, майка и рожба — вечна са те. Translation: [Verse 1] Sun above us, laughter of a child, the home resounds with joy at dawn. The husband sings, the wife dances, Lada blossoms like a young rose. [Pre-Chorus] Do not call Yaga — darkness, darkness! Do not call Yaga — death itself! [Verse 2] The darkness withdrew, the earth trembled, a crash was heard — the hut was moving. Baba Yaga, with eyes like coals, stopped at the door with an inhuman laugh. [Chorus 1] Do not call Yaga, do not call Yaga! In the dark forest, fate is dragging! Whoever asks from the witch-woman — his world will burn, his soul will sink! Do not call Yaga, do not call Yaga! Dark magic — a deadly shadow! [Verse 3] I disappeared, she — my likeness, the house burned, the father — a demon. Flames and smoke, black ones crawling, hell opened its gates in our home. [Verse 4] Lada escaped, into her hands, but in a moment she flared — the witch burned! “I named you Lada, in holy love — Mokosh guard you, child of light!” Yaga vanished, the spell was broken, Lada weeps, returns into an embrace. [Chorus 2] Do not call Yaga — fate is heavy, in the dark forest the darkness lives. A mother’s love, a sacred fire, Mokosh protects us, light shines. Do not call Yaga — flame devours, mother and child — eternal are they.

0/500