Прошепна ми животът, че река е. Река без пристан тих, без брегове. Тече през дните ни, една съдба е, понесена от бурни ветрове. Прошепна ми животът, светлина е, огряваща най-мрачни светове. В безпътица отворена врата е, посока след човешки грехове. Прошепна ми животът, че е прошка, отново във очите да погледнем, не да забравим, само да простим, на бъдното на прага да приседнем. Прошепна ми животът, че сълза е, окъпала изстрадали очи, най-истинска, неземна красота е, щом в ириса събира радости. Прошепна ми животът, че е дом, граден с основи здрави, като крепост, за всичко свидно - стожер и заслон за топли длани, обич и почтеност. Прошепна ми животът, земен рай е, тъй кратък, но изпълнен с благини, и стига ни за обич да мечтаем от раждане до сетни старини. Прошепна ми животът, благодат е. Разлиства пъпки, житото буи, в утробата живително зачатие. Животът продължава да шепти.
