[Verse 1] Празна ли съм, щом с твойта болка своята запълвам? Имам ли надежда, щом за тебе още я държа? По-истинска ли е усмивката, що само тебе следва? Спя ли по-спокойно, щом заспиваш ти в нощта? [Chorus] Остави ме, остави ме, нека издъхна аз. Ненавиждай, ненавиждай, но ме пусни в мрак. Това е време взето — взето време, взето пак. [Verse 2] Или твойта болка мойта тиха ниша изтласква? Надежда ли ти давам, щом за мен не стига глас? Не лъжа ли усмивката, що знае какво в мен порасва? Спя ли само, защото нямам сили в този час? [Chorus] Остави ме, остави ме, нека издъхна аз. Ненавиждай, ненавиждай, но ме пусни в мрак. Това е време взето — взето време, взето пак. [Bridge] Не мога аз да бъда, не мога да живея — за никого не стигам, за себе си едва. Когато никой не ме вижда — съществувам ли в безвея? Когато никой не ме пита — имам ли душа? Живот без цел, без път, без глас. [Chorus] Остави ме, остави ме, нека издъхна аз. Ненавиждай, ненавиждай, но ме пусни в мрак. Това е време взето — взето време, взето пак. Translation: [Verse 1] Am I empty if I fill my own pain with yours? Do I have hope if I still hold it for you? Is the smile more real, the one that follows only you? Do I sleep more peacefully if you fall asleep in the night? [Chorus] Leave me, leave me, let me breathe my last. Hate me, hate me, but let me go into the dark. This is borrowed time — borrowed time, taken again. [Verse 2] Or does your pain push out my quiet little niche? Do I give you hope when I don’t have a voice for myself? Do I lie to the smile that knows what grows inside me? Do I sleep only because I have no strength at this hour? [Chorus] Leave me, leave me, let me breathe my last. Hhate me, hate me, but let me go into the dark. This is borrowed time — borrowed time, taken again. [Bridge] I cannot be, I cannot live — I am not enough for anyone, barely for myself. When no one sees me — do I exist in the emptiness? When no one asks me — do I have a soul? A life without aim, without path, without voice.
