Кикиморо, Остави ме! - Kikimora, leave me be!

progressive metal, folk metal, Bulgarian folk

[Verse 1]
Край огнището се чудя, кой пак пусна вятър,
във нощта вълна от смях — а мъжът спи спокойно.
Знам я аз, онази с коса от сажди,
в тъмното се крие и шепне „живей.“

[Verse 2]
Вретено ми развързва, хляба ми допича,
възгласи от тавана — пак тя се дразни.
Детето будно, но не чува нищо,
а Кикимора танцува сред сенките.

[Chorus]
Остави ме, остави ме!
(Кикиморо, стига вече!)
Спри да бъркаш в моите дни,
кръшни танци — (не за мене!)
Кикиморо, (стига вече!)
Кикиморо, (стига вече!)
Кикиморо, (стига вече!)

[Verse 3]
Пак на сутринта ми чаши липсват,
и дебне сякаш котка в тъмен праг.
Тя ме гледа, хили се — умора няма,
чак до здрач следи как мета прах.

[Verse 4]
Но вечерта на нишката се подпра,
с въздишка тежка — и тя се спря.
С думи тихи рекох: „Стига вече, сестро,“
тя ми кимна с блясък — и всичко млъкна.

[Bridge]
„Ти си в къщи, аз съм в сън —
нека песента е тиха.
Ще ти давам хляб, ще ти пазя дрехи,
а ти — недей да плашиш.“
Кикимора смигна, гласът й като дим,
всичко се умири — в стената стих.

[Chorus 2]
Благодаря ти, благодаря ти!
(Кикиморо, вече чакам,)
ти си тук, но все мирно,
(две жени — в една хижа.)
Благодаря ти, благодаря ти!
(Кикиморо, вече чакам,)
ти си тук, но все мирно,
(две жени — в една хижа.)

Translation:
[Verse 1]
By the hearth I wonder who let the wind in again,
in the night a wave of laughter — while the man sleeps peacefully.
I know her well, the one with soot-black hair,
she hides in the dark and whispers “live.”

[Verse 2]
She unravels my spindle, bakes my bread a little more,
cries from the attic — she’s teasing again.
The child is awake but hears nothing,
and the Kikimora dances among the shadows.

[Chorus]
Leave me, leave me!
(Kikimora, that’s enough!)
Stop meddling with my days,
those nimble dances — (not for me!)
Kikimora, (that’s enough!)
Kikimora, (that’s enough!)
Kikimora, (that’s enough!)

[Verse 3]
Again in the morning my cups are missing,
and she lurks like a cat on a dark threshold.
She watches me, grinning — never tired,
all the way till dusk she follows how I sweep the dust.

[Verse 4]
But in the evening I leaned on the thread,
with a heavy sigh — and she stopped.
In quiet words I said: “Enough now, sister,”
she nodded with a sparkle — and everything fell silent.

[Bridge]
“You are in the house, I am in the dream —
let the song be quiet.
I will give you bread, I will guard your clothes,
and you — don’t frighten.”
The Kikimora winked, her voice like smoke,
everything calmed — fading into the wall.

[Chorus 2]
Thank you, thank you!
(Kikimora, now I’m waiting,)
you are here, but always peaceful,
(two women — in one cottage.)
Thank you, thank you!
(Kikimora, now I’m waiting,)
you are here, but always peaceful,
(two women — in one cottage.)

2901/7500

[Verse 1] Край огнището се чудя, кой пак пусна вятър, във нощта вълна от смях — а мъжът спи спокойно. Знам я аз, онази с коса от сажди, в тъмното се крие и шепне „живей.“ [Verse 2] Вретено ми развързва, хляба ми допича, възгласи от тавана — пак тя се дразни. Детето будно, но не чува нищо, а Кикимора танцува сред сенките. [Chorus] Остави ме, остави ме! (Кикиморо, стига вече!) Спри да бъркаш в моите дни, кръшни танци — (не за мене!) Кикиморо, (стига вече!) Кикиморо, (стига вече!) Кикиморо, (стига вече!) [Verse 3] Пак на сутринта ми чаши липсват, и дебне сякаш котка в тъмен праг. Тя ме гледа, хили се — умора няма, чак до здрач следи как мета прах. [Verse 4] Но вечерта на нишката се подпра, с въздишка тежка — и тя се спря. С думи тихи рекох: „Стига вече, сестро,“ тя ми кимна с блясък — и всичко млъкна. [Chorus] Остави ме, остави ме! (Кикиморо, стига вече!) Спри да бъркаш в моите дни, кръшни танци — (не за мене!) Кикиморо, (стига вече!) Кикиморо, (стига вече!) Кикиморо, (стига вече!) [Bridge] „Ти си в къщи, аз съм в сън — нека песента е тиха. Ще ти давам хляб, ще ти пазя дрехи, а ти — недей да плашиш.“ Кикимора смигна, гласът й като дим, всичко се умири — в стената стих. [Chorus 2] Благодаря ти, благодаря ти! (Кикиморо, вече чакам,) ти си тук, но все мирно, (две жени — в една хижа.) Благодаря ти, благодаря ти! (Кикиморо, вече чакам,) ти си тук, но все мирно, (две жени — в една хижа.) Translation: [Verse 1] By the hearth I wonder who let the wind in again, in the night a wave of laughter — while the man sleeps peacefully. I know her well, the one with soot-black hair, she hides in the dark and whispers “live.” [Verse 2] She unravels my spindle, bakes my bread a little more, cries from the attic — she’s teasing again. The child is awake but hears nothing, and the Kikimora dances among the shadows. [Chorus] Leave me, leave me! (Kikimora, that’s enough!) Stop meddling with my days, those nimble dances — (not for me!) Kikimora, (that’s enough!) Kikimora, (that’s enough!) Kikimora, (that’s enough!) [Verse 3] Again in the morning my cups are missing, and she lurks like a cat on a dark threshold. She watches me, grinning — never tired, all the way till dusk she follows how I sweep the dust. [Verse 4] But in the evening I leaned on the thread, with a heavy sigh — and she stopped. In quiet words I said: “Enough now, sister,” she nodded with a sparkle — and everything fell silent. [Bridge] “You are in the house, I am in the dream — let the song be quiet. I will give you bread, I will guard your clothes, and you — don’t frighten.” The Kikimora winked, her voice like smoke, everything calmed — fading into the wall. [Chorus 2] Thank you, thank you! (Kikimora, now I’m waiting,) you are here, but always peaceful, (two women — in one cottage.) Thank you, thank you! (Kikimora, now I’m waiting,) you are here, but always peaceful, (two women — in one cottage.)

0/500