[Verse 1] В Родопа дълбока, край борови сенки, хайдуци се сбраха, си-нове на венци. С черни калпаци, с очи като жара, пламък в нощта са, гръм над чума дара. [Chorus] Ой, хайдути, слава и беда, като буря идвате от гората! Ой, хайдути, меч и свобода, пе-сен пей ви всяка махала! [Verse 2] От засада тъмна, вика се разнесе, каравана падна, кръв по път се ля. Злато и коне, вино и оръжие, взеха братята — на народа стражие. [Chorus] Ой, хайдути, слава и беда, като буря идвате от гората! Ой, хайдути, меч и свобода, пе-сен пей ви всяка махала! [Verse 3] А спахии бягат, тръпне власт турска, в планината владее воля хай душка. Ние от селото песен им плетем, слава да не гасне, памет да гори! [Chorus] Ой, хайдути, слава и беда, като буря идвате от гората! Ой, хайдути, меч и свобода, пе-сен пей ви всяка махала! Ой, хайдути, слава и беда, като буря идвате от гората! Ой, хайдути, меч и свобода, пе-сен пей ви всяка махала! Translation: [Verse 1] In the deep Rhodopes, by the pine tree shadows, haiduks gathered, sons crowned with glory. With black caps, with eyes like embers, a flame in the night, a thunder over plague and land. [Chorus] Oh, haiduks — glory and woe, like a storm you come from the forest! Oh, haiduks — sword and freedom, every village sings you a song! [Verse 2] From a dark ambush a cry resounded, a caravan fell, blood was spilled on the road. Gold and horses, wine and weapons, the brothers took — guardians of the people. [Verse 3] And the sipahis flee, the Turkish power trembles, in the mountain rules the will of the haiduk. We, from the village, we weave them a song, that glory may not fade, that memory may burn!
