
Спри до мен
[verse 1] Една китара не спира да звъни не спира да разкъсва своите струни че няма кой да носи радост в тъжните ни дни и кой да ме прегърне и целуне Спри до мен спри до мен спри до мен засвири ми пак със звънката китара и какво от туй че може пак от стария рефрен да се върне в сърцето болка стара Денят настъпва със своите лъчи и огрява той в покоя всяка пролет аз посрещам изгрева с разплакани очи че всичко си остана само спомен Една любов избира този час и вечно с нова сила го повтаря да значи ли раздялата че няма пак за нас една любов сърцата да изгаря

