Душата на поета @Romashka

Не търси строфите поетът, ни точни думи, празни рими, спонтанно ражда се сюжетът в акордите недоловими. Една усмивка в небосклона, копнеж сърдечен - неизказан. Една сълза, една икона, болезнен знак, нощта белязал. Тъга, припяваща самотно, тревога, търсеща опора, надежда, рееща се волно - сребриста нишка от декора. В богатата житейска сцена преплитат се сюжети жарки и в поетичната арена изплуват образи тъй ярки. Не търси строфите поетът, те непременно го намират. Съдби, разказани в куплети, за бъдещето да пулсират.