Аз помня - плачеше нощта, луната светеше безмълвна. Раздяла сетна - отлетя, тъма самотна ме прегърна. А ти изчезна във нощта, изчезна в звездната шамия, сбогувахме се без тъга и сън ли бе или стихия! Пое към чужди брегове, а аз като вълна те следвах, разбита в гневното море насрещния прибой посрещах. Обляна в морска светлина, превърнах се в сирена дръзка, и в красотата на нощта се разпилях в изящни пръски. С морето сляхме се за миг за вечността и за безбрежност, съдбовен звън, сподавен вик - обет за обич и за нежност.