[български език] Куплет 1: В градовете – хуйня, по улиците – тъпота, Хора в маски, сенки без душа. Телевизорът крещи: „Стей хоум!“ Но свободата ни продава на властта на някой клоун. Спорт или куче – само с тях можеш да вървиш, Пазаруването е часовник – кога ли ще се нахендриш? Старците чакат, а вратата остава затворена, На опашката с паспорт – "Зелена зона" оградена. Припев: Маски и сенки, страхът се крие в очи, Разделени сме, братя – „ваксиниран“ или „не си“. Карантини, сертификати, хуйня и свобода на шаран, Това ли е животът? Или свят наебан? Куплет 2: Училищата мълчат, децата – пред екран, „Дистанционно“ звучи като присъда без срам. Работиш от дивана, а духът ти изчезва, Маската те пази, но сърцето ти се разкъсва. Заведения затворени, градините мъртви, Магазините опустели, светлини угасени. "Науката казва!" – но кой задава въпроса? Между истина и хуйня – губим свободата проста. Припев: Маски и сенки, страхът се крие в очи, Разделени сме, братя – „ваксиниран“ или „не си“. Карантини, сертификати, хуйня и свобода на шаран Това ли е животът? Или свят наебан? Бридж: [Музиката се забавя, гласът става по-саркастичен] „Сложи си маска, спаси света!“ Но въздухът става по-тежък сега. „Остани си вкъщи, бъди капут!“ Но празните улици ни правят роби с хомот. Ваксини шибани, с гаранция „никаква“, Разделение в сърцата – свобода „обратна“. Зеленият сертификат – билет за кафене, Но не и за свободата, която в теб гори поне. Припев [силен]: Маски и сенки, страхът се крие в очи, Разделени сме, братя – „ваксиниран“ или „не си“. Карантини, сертификати, хуйня, свобода на шаран, Това ли е животът? Или свят наебан? Финал: [Музиката става все по-тиха, с леко цинична усмивка в гласа] В пустия град се чуват само стъпки, Маскирани сенки, без надежда за тръпки. Свободата е дума, която забравихме човече, Но в сърцата на хората тя винаги ще тече.
