Аз Рабин съм козоеба

Аз Рабин съм козоеба, вечен неможач, на Балкански полуостров пръв козоебач. Влюбени са в мене всички: и козички и овчички, блеят ми от сутринта до здрач. Ех, да си неможач, и драскач, по цял ден по кофите ще си копач, неможач. Железо и тъй нататък, знай контейнерът е кратък. а вечер си у форума - драскач. У Зелин, а и у центъра на София, навсякъде нося свойта философия. Изгубените говеда, аз към двора ще поведа, и на колайдера ще ги подпра. Ех, да си неможач, и драскач, по цял ден по кофите ще си копач, неможач. Железо и тъй нататък, знай контейнерът е кратък. а вечер си у форума - драскач. Една хващам аз у двора, друга у балкана, трета блееше ми тъжно и да бяга хвана. Аз се чудя и се мая, че колайдера накрая, не ще да тръгне с тия железа. Ех, да си неможач, и драскач, по цял ден по кофите ще си копач, неможач. Железо и тъй нататък, знай контейнерът е кратък. а вечер си у форума - драскач. Тя се казва Козет-младша, хубава коза, срещнах я веднъж когато взимах си боза, Тя си е мръсница, батко, с десет коча тя накратко, докато беше с мен, взе че преспа. Ех, да си неможач, и драскач, по цял ден по кофите ще си копач, неможач. Железо и тъй нататък, знай контейнерът е кратък. а вечер си у форума - драскач.