[български език] Куплет 1 (Женски вокал): Старият свят бе пълен със смях, С книги в ръце и приятелски грях. На пейка в парка, под сянката на дървета, Говорехме дълго, мечтаехме за небето. (Мъжки вокал): Любовите наши, надежди безкрай, Сърцата туптящи, в сънища май. Пеперуди в стомаха, писма от ръка, Старият свят бе светлина и топлина. Припев (Заедно): Къде отиде старият свят, С истински облаци и вълшебен цвят? Сега сме сами, зад екрана студен, Новият свят е мрачен, застинал ден. Куплет 2 (Мъжки вокал): Новият свят дойде с екрани в ръка, С камери, маски, със страх в сърца. Вместо ръце – държим смартфони, Вместо поглед – иконки и емоции. (Женски вокал): Карантини, войни, ваксини и страх, Затворени домове, улици в мрак. Инфлуенсъри крещят от стъклени стени, Но къде е любовта? Душата? Кажи ми. Припев (Заедно): Къде отиде старият свят, С истински облаци и вълшебен цвят? Сега сме сами, зад екрана студен, Новият свят е мрачен, застинал ден. Бридж (Женски вокал): В сънищата още виждам го аз, Старият свят, без страх и без мраз. (Мъжки вокал): Деца тичат боси под звезден блясък, Но сега само мрак е под новия замах. Куплет 3 (Заедно): (Женски вокал): Можем ли да върнем стария уют, С открити сърца, с истинен път? (Мъжки вокал): Да говорим без маски, да сме пак реални, Да прегърнем света с ръце идеални. (Заедно): Новият свят може да бъде различен, С ръце свързани, с път по-личен. Да не забравяме какво е да сме живи, Да обичаме, мечтаем, смеем – красиви. Финален припев (Заедно): Старият свят живее в нас, В тихите спомени, в искрящия час. Новият свят е суров и далечен, Но старият свят е обич вечен. Аутро (Заедно): (Мъжки вокал): Два свята се борят – кой ще остане? (Женски вокал): Старият шепне: „Аз съм светлината, която ти свети.“ (Заедно): Новият крещи: „Ти си прашинка от време,“ Но истината е – светът в нас живее.
