Ще се върна, когато сама не очаквам, ще погледна съдбата от упор, без страх. Ще се върна по стълба, дни и нощи градена от любови, от жажда, от рани, от грях. Ще се върна, животът безспирно зове ме, и на жертвена клада да ме гори, ще възкръсна достойна, не на колене, закалена и цяла, и с любящи очи. Ще се върна, готова върхове да изкачвам, срещу вЕетри насрещни да крача сама. Ще се върна, макар че потънала в здрач е всяка стара пътека и обрасла в трева. Ще се върна по-силна, може би и по-мъдра, надживяла дребнавости и суета, ще се върна, животът не чака безгрешните, чака лудите с огнени чисти души. Ще се върна отново, там където, в прибоя ме погълна предателството и завистта, оцеляла сред бурите, преродена отново ще прегърна живота и съм пак у дома.
