Diary of Ivaylo I

[Verse 1] Въ вековната обятия на Родопа, Ивайло, някогашен скромен овчар, намери своето място. Шепотът на съдбата се носеше на ветровете, Докато той се съветваше с дърветата, корените им във времето. [Pre-Chorus] "Цар," шепнеха те, листата треперейки в сумрака, "Твоят път е измъчен, но душата ти свети. През тръни и лунни поляни, Създай своята легенда, Ивайло, с рядка смелост." [Chorus] Οι ποταμοί ψιθύριζαν τ' όνομά του, Οι ροές τους σαν ξεχασμένες υποσχέσεις. "Βασιλιά Ιβαήλ," αντήχησαν, καθώς ανέβαινε στα κλαδιά της φιλοδοξίας. Οι δράκοντες κυρίες τον προκάλεσαν, τα λαμπρά τους κλίμακα στις φλόγες, Αλλά την καρδιά του χτυπούσε συγχρονισμένα με τις αρχαίες αξιώσεις της Βουλγαρίας. [Verse 2] Зала Търново го очакваше—тъкана от интриги, Очите на боярите като полирани камъни, техните съдби във вековете. "Ивайло," проговориха те, "докажи своята стойност и сила, Защото България жадува—светлината на владетел." [Pre-Chorus] Той се бореше със съперници, мечовете им се сблъскваха в танц на съдбата, Събра селяни, роби, бунтовници—симфония на надежда. Гласът му отзвучаваше през Балканските върхове и долини, Мелодия на надежда, носена от ветровете на небесните платна. [Chorus] Το αίματος βαμμένο ηλιοβασίλεμα κρύφτηκε πίσω από την χιονισμένη κορυφή του Ρίλα, Ο Ιβαήλ ανέβηκε στον θρόνο, η καρδιά του ήταν ήρεμη. Οι άνθρωποι εξαπολύσαν τα φωνητικά τους, οι φωνές τους πλέκονταν σε έναν αστρικό ύμνο, Ο Βασιλιάς Ιβαήλ—μια λαμπρή ιστορία, εκεί όπου το σωστό και το λάθος διασταυρώνονταν. [Bridge] Ve dağlar kendileri tanıklık etti, Köklü taşları mutluluk sırları fısıldadı. Ivaylo artık bir çoban değil, toprakların hükümdarıydı, Adı tarih tarafından yazılan zengin bir miras bıraktı. [Outro] И тако, възвишавайте чашите си, Тържествувайте за непознатите светове, За триумфа на Ивайло, в ехото на старите приказки. Да бъде тази легенда вечна, където времето се преплита, Където доброто и злото се сбират във вечността.