[male vocal] [female vocal] Куплет 1: [Обесеният (Миналото)] Обърнат надолу, виждам света, Статичен, но в мен кипи мъдростта. Жертвах се тихо, в тишината се родих, Пътят започна, макар да я видях в миг. Дървото на знанието в себе си пазя, Всяка рана е урок, диамант в сълза. Търпение в безкрая, съдбата плаче, Кой ще каже къде свършва това въже? Припев: [Първи преход към Отшелника] От себе си тръгнах, светът тихо искри, Самотен е пътят, но звезда ще блести. Вървя през мрак и пустининен прах, Води ме светлината, не ме е страх. Куплет 2: [Отшелникът (Настоящето)] С лампа на чело и с жезъл в ръка, Търся в самота изгубена следа. Дрехи вехти, но с мъдрост богат, Аз вървя към безкрая – за мен то е свят. Светът е шумен, но аз си мълча, Светлината вътре ме направи с душа. Между добро и зло, между бури и лед, Отшелникът крачи по пътят проклет. Припев: [Втори преход към Звездата] Пътят е стръмен, но виждам искра, Звездата ме води към истината. С всяка стъпка душата кипи, Светът не е тежест, а част от мечти. Куплет 3: [Звездата (Бъдещето)] Светлина на хоризонта, грее за мен, Не е илюзия, а мой вселенски плен. Над мрака издига нов свят без край, В мен се ражда надежда, сякаш е рай. Ти си пътеводна, на свободата знак, Преминах през мрака, стигнах оттатък. До теб, до светлината, до живота в мечта, Звездата блести – тя е моя истина. Припев: [Финалната трансформация] Станах свободен, оставих всяка сълза, Над илюзии, в безкрая пламтя. Звездата е моя, мракът е минал, Обесен, Отшелник – единен е станал. Аутро: [Единство на духа] Във висините, под звездния зов, Аз съм светлина, аз съм любов. Отвъд часовете, отвъд граници зли, Там където душата най-после искри. [Шепнешком, в тишина] "Обесеният бях, Отшелникът съм сега, Но Звездата е домът, към който вървя."
