[български език] Verse 1 (Voice 1 - optimistic): О, студентските години – животът започва сега, Свобода, нови хора, любовта е пред прага. Лекции пълни с мечти, знания в ума, Нов свят пред мен – аз творя съдба. Verse 1 (Voice 2 - sarcastic): Свобода? Това ли е? Напразни мечти, Общежития с алкохол, преписване, лъжи. Научен ли си на нещо? Как да зубриш? Животът е другаде, не в книжен фетиш. Chorus (Both voices in harmony): Младежките години – ярки, като зора, Дали знанието има стойност във света? Професори знаят? Не за живота отвън, Синтетична мъдрост, лекции, кух звън. Verse 2 (Voice 1 - inspiring): През Алма Матер минават умните глави, Елитът – политици, икономисти, звезди. Инженери, които строят света отново, Учени, даващи на утрешния ден основа. Verse 2 (Voice 2 - biting): Елит? Такива ли? Корумпирани играчи, Бизнесмени измамни, инженери натегачи. Обществото стигна дъното заради тях, Учиха много, но резултатът е смях. Chorus (Both voices in harmony): Младежките години – ярки, като зора, Дали знанието има стойност във света? Професори знаят? Не за живота отвън, Синтетична мъдрост, лекции, кух звън. Bridge (Conversational): Voice 1: Но младостта е красиво време за мечти! Voice 2: А реалността? Прозрачна като мъгли. Voice 1: Знанията ни правят силни, носим светлина! Voice 2: Или тежест на илюзии, измама и тъма. Outro (Both voices together, softly): Не образованието прави човека велик, Майка добра не е учила квантов език. Дядо строи живота с ръцете си здрави, Урокът е от сърцето – тогава сме прави.
