Сенки в безкрайна нощ

В мрака вървя, сенки край мен отминават, Като спомени избледнели, изгубени в нощта, Пианото нежно шепне, цигулка тихо плаче, В този пуст град, където любовта ни живя̀. ( Нощта се спуска, сърцето ми тъгува, (тъгува, копнее) Споменът за теб като мъгла̀ ме обгръща, (обгръща ме цял) Протягам ръка в празното, търся те, (къде си ти?) В самотата си, с теб мълчаливо говоря. (говоря си сам) mmmm ................................... Имахме любов... имахме мечтѝ... Сега са само сенки... в безкрайна нощ... [End with a single, soft piano note]