България в минало време

Помня депутата, Христов в палата, викна с всички сили, осемдесет на сто дебили. Може би защото, отново селото, в града се оказа, плъзна кат зараза. Да си тъп е мода, плъзнала в народа, селското е родно, лесно и изгодно. А Ганя дебилен, на думи е силен, но пък със постъпка, България потъпка. Хей, знай някой ден, всички ще умрете. Смърт за българския ген, всички ще ревете. Кой ли не замина, бягайки в чужбина, в родината мила - утайка прогнила. И разбраха скоро, всички умни хора, България се гътна, в катастрофа пътна. Хей, знай някой ден, всички ще умрете. Смърт за българския ген, всички ще ревете. Хей, знай някой ден, всички ще умрете. Смърт за българския ген, всички ще ревете. Много силно ще ревете, но не ще се приберете. Мутри с доспехи, жънат ми успехи. А техните внуци, наркомани, куци. Но поне са модни, патриоти родни. България загина, мина и замина, Дявол да я вземе, но на кой му дреме. Хей, знай някой ден, всички ще умрете. Смърт за българския ген, всички ще ревете. Хей, знай някой ден, всички ще умрете. Смърт за българския ген, всички ще ревете. Много силно ще ревете, но не ще се приберете.