[Instrumental intro] [Latino guitar solo interlude] [Bridge] [Spoken: Bruno Ferrara] Днес кючекът е на мода... след кючека - малко йога... [Verse 1: Paul Rogers] Шаро – стар пес, без око, недочуващ с лявото ухо, куца с десен заден крак, но пак подгони го мерак. [Chorus: Paul Rogers, Nelly Furtado] Чудеса. Направо да не вярваш. Че веднъж човек живее, казват, а главата, щом остава здрава, кой каквото ще да си приказва. [Verse 2: Paul Rogers] Зоната на здрача в нашия отбор, иде ми да плача - всеки път позор. [Chorus: Paul Rogers, Nelly Furtado] Чудеса. Направо да не вярваш. Че веднъж човек живее, казват, а главата, щом остава здрава, кой каквото ще да си приказва. [Bridge] [Outro] Тя е болест най-заразна, що при хората върлува и усилие напразно е човек да я лекува. [instrumental: violin] [Spoken: Giorgia Todrani x2] Сърбам чалга, слушам вкуса на шкембето чорба. Уригвам слова чесно̀ви и ето готова е поредната ми нова творба. Наведен очаквам поклони и въпреки че ми ръкопляска само моята суета, от сцената никой не смее да ме изгони. [Instrumental fade] [End]
