[Male vocal] [Female vocal] [Duet] Куплет 1 [Преди – илюзията]: Кула - култ към фалш и злато, Дворец на егото, в каменно блато. Върхът ѝ лъскав, обещава рай, Но стените ѝ са от лъжи до безкрай. Глупци се стекоха – в лукс да блестят, Наивници вярват, че тя е благодат. В основите ѝ гнили, скрита е тъма, Въздухът тежи – без душа и светлина. Припев [Шокът]: Гръм шокира, мълния гори, Кулата пада, фалшът се строши. Кухи съдби – вече са в руини, Гневът вселенски ги изпепели. Куплет 2 [Шокът – разпадът]: Звук на разпад, мълния в нощта, Кулата се гърчи в своята лъжа. Злато се топи, тронът е в прах, Кухото величие избухва от страх. Гръм кънти, вселената зове, "Тази гордост вече няма накъде!" Стените пропадат, основите горят, Всичко, що лъжа беше, вече е крах. Припев [Шокът – кулминацията]: Гръм шокира, мълния гори, Кулата пада, фалшът се строши. Кухи съдби – вече са в руини, Гневът вселенски ги изпепели. Бридж [После – освобождението или фаталният край]: [Мъжки вокал (мрачно, замислено)]: В руините пламтят въглени от срам, Оцелелите шептят: "Заслужихме провал." Но някъде в мрака надежда блести, Дали пък краят не носи поука и мечти? [Женски беквокал (ефирен, тъжен)]: "Или сме сломени, без шанс за изход? От пепелта, тръгваме към нова похот? Душите ни разбити, свободни са сега, Кулата падна – дали е заслужена съдба?" [Финален] припев [Изборът]: [Вариант 1 – Освобождение]: Гръм от справедливост, мълния гори, Кулата падна, фалшът се изпепели. От руините се гради път неведом, Мракът е минал, финалът е светъл. [Вариант 2 – Фатален край]: Гръм реалността пошла раздира, Кулата пада, в нея душите изгаря. В бездната всички – помляни и жалки, Гордостта ги уби, съдба на души малки. Аутро [Тихо и мрачно]: [Шепот над тежък инструментал]: "Кулата падна, тя е урок за света, Гордостта ни гали, но носи смъртта. Ще градим ли отново кули от срам, Или в пепелта ще намерим човечният храм? В руините може би семенце спи, животът ще избере кога да искри."
