(Интро / Говорено) Мислех, че първата песен беше краят. Моят начин да кажа "сбогом" и да не съжалявам. Но ти се върна. И ми даде втори шанс... да напиша щастлив край. Сега разбирам, че си ми дала просто хартия, за да напиша същото сбогом, но с много повече болка. (Куплет 1: Завръщането) Един екран светна, името ти там. Сърцето ми забрави как да бъде сам. Две-три лъжи, че "всичко е наред", и тръгнах пак по твоя леден ред. Месеци се борих, руших стени, за да те върна в моите дни. И ти дойде... с поглед изгубен, прошепна, че онзи свят е бил чужд. (Преход 1) И старата мечта, помниш ли я? Онази, дето беше само болка... Тя пак започна бавно да диша. Вярвах, че този път ще е до края. (Припев: Възкресението) А мечтата ми беше... отново само тѝ. Да довършим всичко, което чертаехме. Да се смеем до сиво, дорде има дни, да повярвам, че не сме се изгубили. Да намериш най-сетне своя дом... Но тази мечта стана двоен погром. (Куплет 2: Илюзията) Говорехме за нашето място под тепетата, за утрото, в което ще сме само двама. Всеки наш миг беше като клетва, че бъдещето почва точно сега. Имаше смях, имаше онази топлина, която ме накара всичко да забравя. Забравих болката, предателството, страха... Мислех, че любовта ни всичко поправя. (Припев: Възкресението) А мечтата ми беше... отново само тѝ. Да довършим всичко, което чертаехме. Да се смеем до сиво, дорде има дни, да повярвам, че не сме се изгубили. Да намериш най-сетне своя дом... Но тази мечта стана двоен погром. (Бридж: Истината) Какво бях аз в твоя сценарий? Просто пристан преди нов бряг? Бях ли утеха? Бях ли сигурна карта? Докато решиш накъде да поемеш след старта? Не ме боли, че пак избра да тръгнеш. Боли ме, че ме накара да те чакам. Ти не счупи сърцето ми... не, ти го изтръгна, защото аз ти го подарих, без да се замислям. (Финал / Outro) Вече не търся в пламъка червен на всяка коса, щом мине край мен. Защото вече знам... че дори да си ти, ще подмина. Първата песен беше молба за прошка. Тази е просто белег. Мечтата не е болка. Мечтата е просто лъжа, която ти ми разказа два пъти. И аз два пъти повярвах.
