Куплет 1: Сам, но не сломен, вървя напред, В свят от заблуди, в своя рефрен. Не в романтика куха – от книги, филми, В жалки окови – в сърца без ритми. Емпатия гори, но за безкрая на света, Не за обществото, не за "любовта". По-добре за всички, отколкото за един, Самотата ми е път да не съм кучи син. Припев: Самотен, но светъл, далеч от лъжи, Не в РАБота, не в БРАК, не в лъже-мечти. Свободен от догми, от скука и страх, Самотата е моят път към житейският хак. Куплет 2: Семейство е клетка – сиви стени, Банални екскурзии, празни дни. Фалшиви усмивки на маса една, Но душата ми търси светлина. Избирам сам да бъда за всички, С визия за утре, да пея с птички. Не е лесно, но е вярно, това е мой свят, Единствено така съм с разум облят. Припев: Самотен, но светъл, далеч от лъжи, Не в РАБота, не в БРАК, не в лъже-мечти. Свободен от догми, от скука и страх, Самотата е моят път към житейският хак. Бридж: Самотата е приятел, не е враг, Тя ми шепне: "Бъди мъдър, не сляп." Няма място за фалшиви мечти, Има време за светли съдбини. [Финален] Припев: Самотен, но светъл, далеч от лъжи, Не в РАБота, не в БРАК, не в лъже-мечти. Свободен от догми, от скука и страх, Самотата е моят път към житейският хак. Аутро: Сам, но не изгубен, със себе си живея, В свят от илюзии, във ваната си пея. Моят свят е тайна, мисия ми – светлина, Самотата, гдето откривам сродна душа.