
[ verse 2] Днес решавам просто да направя нещо ей така. Боса тръгвам, ходя по асфалта просто ей така. Две жени ме гледат: „Ах, ах, нима не те е страх? Ставаш, хей, момиче, май съвсем за смях!“. [ Chorus:] Боса по асфалта вървя си, свиркам си и нещо не търся – просто детски навик още в мен живее. Боса по асфалта минавам; знам, че няма мода такава – просто детски навик още в мен живее. [ verse 2] Тъй ще бъде някак по-различно в този град голям. Боса тръгвам, чувам разни гласове оттук-оттам. („Гледай ти каква шега! Хей, момиче, не така! Знай, че туй асфалт е, а не е река!“.) [ Chorus x 3] : Боса по асфалта вървя си, свиркам си и нещо не търся – просто детски навик още в мен живее. Боса по асфалта минавам; знам, че няма мода такава – просто детски навик още в мен живее. [fade] [end]

