[Male vocal] [bulgarian] Куплет 1: Вързан, но свободен, над света стоя, Обратен на "реда", в мъдростта се крия. Дървото на живота пази мойта тишина, Мойрите шепнат тихо – Съдбата ми една. Животът е река, а аз съм брега, Не бягам от вълните, разбирам ги сега. Жертвата не е товар, тя е крилат зов, Гдето вие сте слепи, виждам нов живот. Припев: Увесен, но с ореол горя, Мъдрост и свобода в безкрая. Отвъд границите, извън съня, Аз съм огледалото на мисълта. Куплет 2: Цифрата дванайсет – времето тече, Часовете, месеците, съдбата ни влече. Но аз съм извън него, цикълът е кръг, Връзката с астрала – моят вечен дълг. Доброто и злото в мен се преплитат, Юздите на съдбата в ръце ми отриват. Обратен на всички, но с правото на глас, Аз съм откровението, което води вас. Припев: Увесен, но с ореол горя, Мъдрост и свобода в безкрая. Отвъд границите, извън съня, Аз съм огледалото на мисълта. Бридж (философски, дълбок): Дървото е коренът, който свързва земята, Клони нагоре – към висините в мрака. Знанието е плод, а всяка жертва – път, Всичко е илюзия, а истината е кът. [Финален] Припев: Увесен, но с ореол горя, Мъдрост и свобода в безкрая. Отвъд границите, извън съня, Аз съм огледалото на мисълта. Аутро [тихо, почти шептящо]: Увиснал, но не победен. Отвесът на свят не поробен. Дървото ми заземява душата, Това е пътят към безкрайността.
0/500