Солен въздух, цитрусов вкус, в очите ти – синьо небе. Светът беше само нашият плюс, а времето сякаш не бързаше. Лятото си тръгва, но в мен ще гори, във всяка усмивка, във всички зари. Сърцето ми помни, дори и да мълчи – онези дни, когато всичко блестеше в мечти. Нека да вали, нека да мълчи нощта, аз ще пазя лятото в моята душа. И щом зимата дойде със студ и тъга – ще запаля огъня със твоята светлина.
