[Intro] О, Рила, дишаш над мен, със камък, вятър и древен рефрен. [Verse 1] По сипея боси следи остават, в тревата - конец от стар пояс. Ти ме зовеш, когато облаци падат, и пазиш името ми в своя покой. [Pre-Chorus] Нека гръмне тъпанът в гърдите, нека гайдата отвори небе. Щом си до мен, пресичам висините, щом си до мен - не ме е страх. [Chorus] Ти си ми нужна - като хляб и вода, като огън в зимна колИба. Ти си ми нужна - моя кръв и земя, моя песен, моя Родина. И през върхове, и през бури без край, ще те нося дълбоко в сърцето. Ти си ми нужна - запомни, не забравяй: любовта ни е жива в небето. [Verse 2] В една стара ракла спи шевица, червен конец през ръцете ни свети. Баба ми каза: „Пази я, юначе, домът се връща със своите деца.“ [Pre-Chorus] Нека гадулката реже тишината, нека камъкът помни гласа. Щом си до мен, имам цяла планина, и една земя под краката. [Chorus] Ти си ми нужна - като хляб и вода, като огън в зимна колиба. Ти си ми нужна - моя кръв и земя, моя песен, моя Родина. И през върхове, и през бури без край, ще те нося дълбоко в сърцето. Ти си ми нужна - запомни, не забравяй: любовта ни е жива в небето. [Bridge] Ако се спусне мъгла над пътя, ще запаля фенер пред твоята врата. Ако светът ни раздели със въже, ще го скъсам с две ръце. От Кръстова гора до морския бряг, една дума ще пазя - „ОСТАНИ!“. [Instrumental] [Final Chorus] Ти си ми нужна - като хляб и вода, като огън в зимна колИба. Ти си ми нужна - моя кръв и земя, моя песен, моя Родина. И през върхове, и през бури без край, ще те нося дълбоко в сърцето. Ти си ми нужна - запомни, не забравяй: любовта ни е жива в небето. [Outro] Остани, любов моя, остани, под върховете, които ни ПАЗЯТ!.
