Точно сега имам нужда от дъжд. За да бъде безгрижен със мене. Да се смеем в очите на тъмната нощ и да крачим в звезди до коленE. Да сме мокри от смях чак до кОсти и на пук на това, че е зима. Да задаваме трудни въпроси на Земята с изтъркано минало. Да си правим морета от локвите, във които да плува Луната. И накрая да седнем на покрива, за да чакаме Южния Вятър. (Точно сега имам нужда от дъжд. За да бъде безгрижен със мене. Да се смеем в очите на тъмната нощ и да крачим в звезди до коленE.) (Да сме мокри от смях чак до кОсти и на пук на това, че е зима. Да задаваме трудни въпроси на Земята с изтъркано минало.) (Да си правим морета от локвите, във които да плува Луната. И накрая да седнем на покрива, за да чакаме Южния Вятър.)
