Куплет 1: Ирина – момиче от снежния север, Погледът ти е студен, но сърцето – с пламък нежен. Ти си светлината на далечни звезди, Първата ми любов, първият мост сред мечти. Сняг по косите ти, следи по стъклото, Изчезна в мъглата на зимното утро. Но сърцето помни в нощната тишина, Как ти шепнех: „Ти си моя светлина.“ Припев: Ирина, Северина, къде си сега? Между нас снежни бури, вятър, тъма. В сънищата ми си, където мракът мълчи, Твоят глас в тишината още звучи. Куплет 2: Ти бе вихрушка, която отнесе мечти, С теб изчезнаха болките, но и радостни дни. Остави следа във вечната зима, Ти живееш във съня ми – светлината любима. Бе за мен като северно сияние, Миг, който пазя вечно във съзнание. Любов неизказана, но толкова жива, Като крехка снежинка – нежна, красива. Припев: Ирина, Северина, къде си сега? Между нас снежни бури, вятър, тъма. В сънищата ми си, където мракът мълчи, Твоят глас в тишината още звучи. Бридж [Нежно, почти шепнешком]: Ти си в снежните поля, ти си в звездния блясък, Във всеки мой дъх, във всеки тих час. И дори да изчезне моят следващ ден, В сърцето ми ще останеш – моя вечна светлина. [Финален] Припев [Силно, с болка и надежда]: Ирина, Северина, къде си сега? Между нас снежни бури, вятър, тъма. В сънищата ми си, където мракът мълчи, Твоят глас в тишината още звучи. Аутро [Тихо, с ехо]: Ирина... Северина... завинаги… Ти си моят сън, ти си моя съдба.
