(Интро / Говорено) Знам, че не мога да говоря за чувства. Винаги е било така... думите ми са празни, спънати. Затова ти пиша тази песен. Тя е всичко, което не успях да ти кажа. Тя е моят начин да не съжалявам. (Куплет 1: Началото) Пет годѝни... сякаш бяха само ден. Още помня камъка до даскалото. И как една целувка едва не сложи края, преди да сме започнали... но ние устояхме. Дълъг път извървяхме от нашите беседки, през смях и провАли, и нощи нелеки. И важното беше едно – да си тук, до мен. Да държиш ръката ми, щом падне мрак студен. (Преход 1) И бягал съм, търсил съм друга далече, но всеки мой път ме връщаше към тебе. Промених се, давах всичко, нали знаеш, защото ти беше всичко, за което мечтаех. (Припев: Мечтата) А мечтата ми беше... и още си само тѝ. Да бъдеш майка на мойте децА. Да се смеем до сиво, дорде има дни, да не бъдем никога, никога сами. Да построим нашия дом, нашия покой, но тази мечта сега е просто болка. (Куплет 2: Жертвата) остАвих те, да....... За да гоня успеха. Отидох далече... за нашата цел. Мислех, че градя бъдеще, а копаех пътека, която от тебе съвсем ме отделя. И успях. По-лучих това, за което се борих. Работата, париите, празните аплодисменти. Но всяка победа е ехо в празна стая, защото теб те няма в най-важните моменти. (Припев: Мечтата) А мечтата ми беше... и още си само тѝ. Да бъдеш майка на мойте децА. Да се смеем до сиво, дорде има дни, да не бъдем никога, никога сами. Да построим нашия дом, нашия покой, но тази мечта сега е просто болка............ (Бридж 1: Реалността сега) И търся те още... в пламъка червен на всяка коса, щом мѝне край мен. Сърцето ми скача, за миг се надявам, но пак не си ти... и пак се предавам. Не мога да спя. Не спирам да мисля... Когато ми каза за него, Как гледате филми, как си спала там... Знам, нямам право, но как да не ме е срам? Срам, че те пуснах. Срам, че те предадох. Когато поиска ти въздух, аз не ти дадох. (Бридж 2: Приемането) И виждам те с него. И много ме болии. Но виждам, че той те тласка напред, нали е така? И една малка част от мен се радва, че има кой да те пази, че не си сама. Простѝ на онази другата, егоистична част, която крещи името ти с цялата си власт. (Финал / Outro) Тази песен е моята молба за прошка. Към теб, към себе си, за всичко, което сгреших. Простѝ ми, Мечтата остава... И аз ще продължа да я търся в червения цвят на всяка тълпа, с глупавата надежда, че някой ден... наистина ще бъдеш ти.
