
Още във сънищата ни тракат картечници, още закриват другари амбразури с гърди. Още премазват ни танкове с кръстове и предсмъртно „Мамо!“ — устата мълви. Колко пъти комбатът ни вдигаше в бой, колко пъти със ротите тръгвахме пак. Покрити с прах, мокри, гладни и зли, но Бог ме запази и защити, а около мен смъртта събираше грешни души. Аз загинах в Берлин, в последния бой — щурмувах Райхстага със своята рота. Но съдбата обърна ми гръб в този миг и картечен откос ми прекъсна живота. Господи, колко дълга беше тази война, колко мои момчета почти не живяха! Колко могили зарових на тази земя, а душата ми там навеки остана. За света — победа. За нас — тишина. За света е свършила тази война. Но за нас тя не свършва дори след смъртта — пак ни викат по име през вечността.

