Реч: Да бъдеш или не, това е въпросът

Да бъдеш или не, това е въпросът: Дали е по-благородно за ума да търпи стрелите и камшиците на безумната съдба, или да се въоръжи срещу море от беди и, противопоставяйки се, да ги спре? Да умреш – да заспиш – нищо повече; и в този сън да кажем, че слагаме край на сърдечната болка и хилядите естествени сътресения, които плътта наследява: това е завършек, страстно желан. Да умреш, да заспиш; да заспиш, може би да сънуваш – да, ето тук е уловката: защото в този смъртен сън какви сънища могат да дойдат, когато сме свалили този смъртен товар, трябва да ни накара да се замислим – ето уважението, което прави бедствията на живота толкова дълги. Защото кой би търпял ударите и насмешките на времето, неправдата на потисника, надменността на гордия, болката от пренебрегнатата любов, бавността на закона, нахалството на властта и обидите, които търпеливата заслуга получава от недостойните, когато сам би могъл да приключи с тях с обикновен бодкин? Кой би носил товара, да пъшка и поти под тежестта на изморителен живот, ако не беше ужасът от нещо след смъртта, недокоснатата страна, от чийто бряг не се връща пътник, която обърква волята, и ни кара да понасяме тези злини, които имаме, вместо да бягаме към други, за които не знаем? Така съвестта прави страхливци от всички нас, и така естественият цвят на решимостта бледнее под болестния оттенък на мисълта, и начинания с велика сила и значимост, при този размисъл се отклоняват и губят името на действие.