[български език] Куплет 1: В студените дни, когато снегът трупа, Топлят ме терлиците, които баба ми плете. Седеше край печката, с усмивка добра, С две игли и прежда – създаваше света. Мереше ми крака с лента проста, „Да не стегнат много, да са ти по мярка.“ И с всяка бримка вплиташе любов, Плетени терлици – топлина без слов. Припев: Плетени терлици, спомени от дом, Топли и верни, носещи уют и сън. Аромат на баница, смях край огъня, Терлици плетени – топлят душата ми. Куплет 2: Край старата печка, въглени искрят, С чай и приказки вечерите летят. Терлиците с шарки, вълшебни на вид, Напомнят ми време, което не ще се върни. Днес никой не плете, машините шият, Но терлиците на баба – те никога не умират. В тях има магия, в тях има душа, Оставени завинаги за моите крака. Припев: Плетени терлици, спомени от дом, Топли и верни, носещи уют и сън. Аромат на баница, смях край огъня, Терлици плетени – топлят душата ми. Бридж: [Тиха мелодия, леки струни] Тези малки неща, които не забравям, Топлината от миналото, която все прегръщам. Във всяка бримка, в цветове и резба, Е скрита историята на моята душа. [Финален] Припев: Плетени терлици, спомени от дом, Топли и верни, носещи уют и сън. Аромат на баница, смях край огъня, Терлици плетени – топлят душата ми. Аутро: [Мек завършек, с акустична китара] Във студени дни, когато снегът върви, Мисля за баба и нейните добри ръце. Плетени терлици, вече никой не плете, Но в сърцето ми топлината им расте.
