От корени дълбоки, от кръв и камък, песен се ражда за България. За всички, които помнят и пазят огъня. Оооой, плани́но… майко родна… Слънце бавно върхове разгрява, вятър носи хайдушка клетва. Майки заплакват, песен се ражда, пазеща огън и свобода. Гласът през векове кънти, никой не може да го сломи. Родопа шепне, Родопа пее, песента ни вечно живее. Тъмни дерета пазят съдбата, нощният вятър не спира гласа. Камъкът помни кръв и надежда, песента ни не ще угаси. Гласът през векове кънти, никой не може да го сломи. Родопа шепне, Родопа пее, песента ни вечно живее. Корени стари пазят ни вечно, звезди над върха шептят: „Помни!“ Деца ще поемат тази песен, докато свети земята ни. Гласът през векове кънти, никой не може да го сломи. Родопа шепне, Родопа пее, песента ни вечно живее.