Куплет 1: Обичка върви по пътя си лек, С торбичка и свят чист като звезден бряг. С усмивка сияйна, като златен лъч, Дарява любов – на този, който е обич. Души търси, сърца със топлина, Където любовта е жива и е една. На лъжи и маски тя не дава нищо, Само на истински хора със сърце, голямо като хиляда слънца. Припев: Обичка разнася любовта, Торбичка с чудеса – за света. За сърца добри, за души светли, Светът ѝ пее с обич и песни. Куплет 2: На стареца в парка с очи добри, Тя подари усмивка, която грее до зори. На детето, което плаче в дъжда, Обичка дарява смях, като слънце в мъгла. Нейната торба има странна вълшебност, За истински сърца – без капка ревност. Любовта ѝ лети и превръща света, В място, където радостта е в душата. Припев: Обичка разнася любовта, Торбичка с чудеса – за света. За сърца добри, за души светли, Светът ѝ пее с обич и песни. Бридж: Обичка казва: „Обич не е даром, А е искра, която пазим в свят дори неведом.“ За добрини, за смях, за сълзи на радост, Обичка раздава на света със лекота и сладост. Финален Припев: Обичка разнася любовта, Торбичка с чудеса – за света. За сърца добри, за души светли, Светът ѝ пее с обич и песни. Аутро: Обичка, с малка торбичка в ръка, Дарява света с топлина и с лъчи от светлина. С всяка стъпка, със всяка мечта, Обичка е пламък, който свети в мрака.
